ОТКРИВАНЕ НА ХИАЛУРОНОВАТА КИСЕЛИНА

Първото споменаване на хиалуроновата киселина e през 1934 г, когато биохимикът Карл Мейер публикувана статия за откриването на полизахариди с изключително високо молекулно тегло.https://www.dermacodebg.com/

През годините са проведени многобройни изследвания, а през 2009 г. е публикувана монументална статия и в нея са обобщени резултатите от тези проучвания и е признато, че хиалуроновата киселина от всякакъв произход и нейните производни са безопасни за употреба.

Първоначално хиалуроновата киселина се извлича главно от гърдите на петлите и има изключително животински произход.https://www.dermacodebg.com/produkt-kategoriya/hialuronova-kisilina/

Въпреки името си, хиалуроновата киселина не е киселина в химичен смисъл, няма разтварящи или ексфолиращи свойства като гликолова киселина. Сама по себе си, тя е естествен компонент на телата на бозайниците, присъства в различни тъкани, но най-голямата и концентрация се намира в съединителната тъкан на ставите. Най-просто тя е захар, но ако молекулното тегло на захарта е около 340 далтона (Dа), то хиалуроновата киселина е 600,000 до няколко милиона Da.

Поради своята структура и голямо молекулно тегло нейните молекули са в състояние да задържат количество вода многократно по-голямо от своето. Ето защо в тялото ни хиалуроновата киселина изпълнява много важна функция за запазване на водата в тъканите и действа като смазка за ставите.

В съвременната медицина, тя е призната за ефективно лечение на артрит, когато се прилага директно в ставата.

Използва се и в очната хирургия за лечение на катаракта и подмяна на роговицата. Напоследък, производителите я прилагат в хранителни добавки, но ефективността и, когато се приема орално все още не е доказана.
Като козметична съставка се прилага от 80-те години на миналия век и се използва основно по два начина: като овлажняващ козметичен компонент и като пълнител върху лицевия контур, за да се изгладят бръчките, като допълнителен обем и корекция на формата на устните, скулите и други части на лицето.
Магията на хиалуронова киселина, поради което тя е станала известна по цял свят, се крие в способността и да привлича и задържа вода, както никое друго вещество. Нейната молекула – съдържа голямо количество кислород и хидроксилни групи, което позволява да се формират силни водородни връзки с водата. Просто казано, всяка молекула на хиалуроновата киселина е малка гъба, която запазва вода, това я прави уникално средство за овлажняване на кожата и тъканите.

Въпреки това, благоприятните свойства на хиалуроновата киселина не се ограничават до овлажняване. С възрастта нашето тяло я произвежда все по-малко, този факт служи като причина за нейното изследване като компонент против стареене. Всъщност учените са установили значително намаляване на бръчките и увеличаване еластичността на кожата при използване на гел от хиалуронова киселина, а нейните соли при лечение на себореен дерматит и раздразнения. Въпреки всички проучвания учените не обясняват основното – как точно хиалуроновата киселина лекува кожата. На тях им предстои да разберат всички тънкости на въздействието и.

Всяка година продуктите на базата на хиалуронова киселина нарастват многократно, лосиони кремове, серуми.Разпространяват се и митове за нея, като най-популярият от тях е: грижата с хиалуронова киселинаhttps://www.dermacodebg.com/produkt-kategoriya/hialuronova-kisilina/ не работи, тъй като размерът на молекулите не и позволява да проникне дълбоко в кожата. И на теория това наистина е така. Диаметърът на молекулата на хиалуроновата киселина е около 3000 nm, докато разстоянието между клетките на кожата не надвишава 50 nm. Въпреки това, някои автори твърдят, че водозадържащите компоненти, не е
необходимо да проникват в кожата, за да хидратират горните и слоеве. За постигане на това, те просто трябва да са на повърхността за дълго време – и това ще бъде достатъчно.

В резултат на други изследвания е доказано, че молекули на хиалуроновата киселинаhttps://www.dermacodebg.com/produkt-kategoriya/hialuronova-kisilina/ не само проникват в горните слоеве на кожата, но достигат дермата и подкожната мазнина, следи се откриват дори в кръвта.
През последните години учените са разработили метод за получаване на соли на хиалуроновата киселина .

Те се наричат също и ниско молекулно тегло или хидролизирана хиалуронова киселина. В резултат размера на молекулата, се намалява значително (5 пМ), което позволява веществото да проникне по-лесно от обикновената молекула и да хидратира в дълбочина, но е в състояние да действа и като канал за други вещества.

Ако ефективността на хиалуроните при овлажняване на всеки тип кожа е доказана, нейните анти-стареене и лечебни свойства все още предстои да бъдат изследвани от учените. За щастие хиалуроновата киселина не е единственият компонент, запазващ водата, който се добавя към козметиката. Подобни свойства се намират в глицерол, урея, AHA киселини в ниски концентрации и някои други. Те също са в състояние да задържат вода, макар и в много по-
малък обем от хиалуроновата киселина, но също са приложими в козметиката.

За някои от тях ще разкажем в следващите ни публикации.